За “Експертис” д-р Али Вейсел, д.е.с., регистриран одитор, разглежда казуса: При захранване на с/ка 501 Каса от сметката на собственика със сума, надвишаваща 15 000 лв. подлежим ли на санкция по ЗОПБ?

Съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност:
– равна на или надвишаваща 15 000 лв.;
– под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.
Според Указание № УК-3 от 04.04.2011 г. на Министерството на финансите ограниченията в закона се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица). В чл. 2 от закона са посочени изключенията от тази разпоредба.

Вноските от собственика на капитала също са част от плащанията между физически и юридически лица. В закона не е посочено, че основанието трябва да бъде търговска сделка. Затова трябва и в този случай да се спазват разпоредбите на закона и ако сумата надвишава или е равна на

15 000 лв., следва да се извърши по платежна сметка.
Административнонаказателните разпоредби на закона са посочени в чл. 5 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Наказанието за юридически лица е санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната

агенция за приходите.

Източник: в. Седмичен законник

The post Ограничаване на плащанията в брой по отношение вноските от собственика appeared first on Казус-ВК.

Промените в закона за корпоративното подоходно облагане – стъпка към въвеждане на новата счетоводна директива?

Когато седна да чета някой материал или коментар, винаги имам „едно наум” за информацията, поместена в текста, и тази, оповестена в самото заглавие. Понякога само поставянето на даден препинателен знак е в състояние да подскаже, че очакванията невинаги ще отговорят на действителността или поне оставят свобода на четящия сам да направи оценка и изводи на база на своето разбиране по поставения проблем.
В настоящия материал авторът ще се опита да пресъздаде основните принципни промени в корпоративното облагане, като разгледа измененията в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г., и бр. 100 от 19.11.2013 г., които са в основата на съществените промени в материалния данъчен закон, които данъчно задължените лица ще трябва да спазват считано от 01.01.2014 година.
Извън настоящия материал ще останат коментарите по редакционните промени в ЗКПО, направени с обнародването на ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 г.1, както и последните поправки в закона, влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.2, и ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.3.
Умишлено използвайки подзаглавие, което завършва с въпросителен знак (?), авторът има идеята да предизвика у читателите една дискусия по въпроса дали самото данъчно законодателство ще следва стъпките, които европейските директиви предначертават за самото счетоводно законодателство, а именно пътя на облекчаване на административната тежест за малките стопански обекти. Новото счетоводно законодателство, което се очаква да бъде въведено у нас не по-късно от 20.07.2015 година и което следва да влезе в сила не по-късно от 01.01.2016 година на база транспониране на изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 година, обнародвана на 29.06.2013 година в Официалния вестник на ЕС, брой L 182, има намерението да облекчи административната тежест на микропредприятията и на малките предприятия. В този смисъл целият „дух” на европейската директива би могъл да се оприличи с идеята мисли първо за най-малките. В духа на логиката е, ако се предвижда счетоводството за най-малките да бъде облекчено, то и данъците и нормативните разпоредби на материалните данъчни закони да бъдат опростени и лесни за прилагане. Не бива да се пропусне фактът обаче, че голяма част от неуредените и спорни въпроси в законите за облагането на доходите и печалбите, повдигнати на първата национална експертна конференция – 2013 по прилагане на данъците4 останаха не докрай решени или решени по начин, незадоволяващ напълно специалистите и практикуващите експерти. Дали с промените в ЗКПО считано от 01.01.2014 година законът ще стане по-лесен за прилагане, оставям читателите на сп. „Български законник” сами да си отговорят.

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 100 от 2013 година
С приетите промени в ЗКПО със ЗИД на ЗКПО, обнародван в ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 година, в сила от 01.01.2014 година, бяха променени редица от текстовете на закона, които се отнасят до:
1. Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания и

данъчно третиране на задължения
Променен е текстът на чл. 37 от ЗКПО, който е свързан с признаване на приходи и разходи, свързани с последващи оценки и отписване на вземания. Съгласно новия текст непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават най-рано в годината, в която настъпват обстоятелствата, посочени в чл. 37. В досегашния текст те се признаваха в годината на настъпване на обстоятелствата, предвидени в закона, което на практика до момента поставяше в неблагоприятно положение предприятията, които спазваха счетоводното законодателство и обезценяваха своите вземания – за които пропускането точно на годината, в която настъпва съответното обстоятелството, водеше след себе си негативния момент на невъзможност за обратното проявление на възникналата данъчна временна разлика. Подобен момент не съществуваше за предприятията, които не обезценяваха своите вземания и за които отписването на 100% се признаваше за данъчни цели, ако е било направено както в годината на настъпване на съответното обстоятелство, така и във всеки един следващ период.
Създадена е нова ал. 2, към чл. 37 от закона, с която изрично се предвижда, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и отписване на вземания се признават, когато независимо от настъпване на обстоятелствата, изброени в ал. 1 на същия член, вземането бъде уредено. Следва да се обърне вниманието, че уредено вземане означава то да е напълно изплатено. Ето защо ако поради някаква причина дори минимална част от него остане неуредена, то за това обезценено вземане механизмът на чл. 37, ал. 2 от ЗКПО няма да проработи ефективно никога по отношение на реинтегрираните обезценки (счетоводно отчетени приходи от събрани суми, след обезценка на вземането). В смисъл предприятието ще бъде принудено да плати още веднъж данък – върху размера на счетоводно отчетения приход от събраното обезценено вземане, защото все още е останала несъбрана част от това вземане.
Важен момент е дефиринциране на изтичането на давностния срок на 3 и 5 години, в зависимост от това какво предвижда търговското законодателство. В този смисъл променено е и едно от обстоятелствата, при възникването на което се признават за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки от отписване на вземания – а именно вече ще се признават приходи и разходи от последващи оценки и отписване на взимания при изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо5. Досега приходите и разходите се признаваха за данъчни цели при изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Аналогично на направените промени в чл. 37 е коригиран и текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно който счетоводният финансов резултат ще се коригира за данъчни цели със задълженията на данъчно задълженото лице, за които е изтекъл давностният срок – 3-годишен или 5-годишен в зависимост от вида на задължението.
2. Разходи, представляващи доходи на местните физически лица
С направените промени е разширен и прецизиран текстът на чл. 42, ал. 2 от закона, в който са посочени кои разходи, представляващи доходи на местни физически лица, неплатени към края на отчетната година, се признават за данъчни цели в годината на осчетоводяването им. За данъчни цели вече ще се признават начислените в полза на физически лица, но неизплатени към 31.12. на съответната година обезщетения, определени като задължителни в нормативен акт. Специално обръщаме внимание на читателите, че ако предприятието е решило да даде бонуси и премии на своя персонал, нает по трудово правоотношение, за месец декември 2014 година, които ефективно ще бъдат изплатени през месец януари на 2015 година, това възнаграждение няма да се признае за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и за него ще се приложи механизмът на чл. 42 от ЗКПО. По подобен начин на данъчно преобразуване ще подлежи начисленият, но неизплатен през съответната година доход на персонала – необлагаем по реда на ЗДДФЛ (например ваучерите до 60 лева), който представлява допълнително възнаграждение по силата на акт на предприятието (заповед), а не по силата на нормативен акт.
3. Промени в данъчните облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ
Разширен е обхватът на общините, в които се прилага данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица (преотстъпване на корпоративен данък). Това се осъществява, като процентът, с който трябва да се надвишава средната безработица за страната, е намален от 35 на сто на 25 на сто. В същото време се въвеждат 2 нови условия:
Ÿ През целия данъчен период лицето трябва поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко половината от тях да са заети пряко в извършваната производствена дейност, и
Ÿ И през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала трябва да са лица с постоянен адрес в общини с висока безработица;
чието спазване е наложително с оглед преотстъпването на корпоративния данък.
Съответно е направена корекция в текста на чл. 189, ал. 1 т. 3 с оглед на това, че вече като общини с висока безработица се приемат тези, в които безработицата е 25% над средната в страната.
4. Удържане на данък при доходите на чуждестранни юридически лица
Създадена е нова алинея 6 към чл. 195 от ЗКПО, с която се освобождават от облагане с данък при източника доходи от лихви:
Ÿ По облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Ÿ По заем, предоставен от чуждестранно юридическо лице – емитент на облигации или на други дългови ценни книжа. Като са въведени изисквания емитентът да бъде местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, той да е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице и облигациите или другите дългови ценни книжа да са допуснати до търговия на регулиран пазар.
Във връзка с редакцията на чл. 195 е създадена и нова т. 70 в § 1 от допълнителните разпоредби на закона, която пояснява какво представлява „регулиран пазар” за целите на закона.
5. Облагане с данък при източника на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени на свързани лица
Изменен е текстът на чл. 200а от закона, като са създадени нови алинеи 2 и 3 които допълват настоящия текст и на основание техните текстове намалената данъчна ставка от 5 на сто може да се прилага и преди да е изтекъл срокът за притежаването на изискуемия минимум от капитала в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. Предвидено е, в случай че притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато, преди да са изтекли двете години, за начислените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения дължимият данък при източника да се коригира, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто и в този случай ще се дължи лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
6. Скрито разпределение

на печалбата
Прецизиран е текстът на чл. 267 от административнонаказателните разпоредби на ЗКПО, с който се предвижда налагане на санкция в случай на извършено скрито разпределение на печалбата. Санкцията ще се определя вече не на база начисления разход, а на база изплатената сума, представляваща скрито разпределение на печалбата. Като е предвидено и да не се налага санкция, в случай че ДЗЛ само е декларирало сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата в ГДД.

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 68 от 2013 година
Разходи за стипендии на ученици и студенти (въведен с ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г.)
С въвеждането на чл. 177а в ЗКПО се регламентират изцяло нов момент при данъчното стимулиране при предоставянето на стипендии, което е обвързано с времето, за което се предоставя стипендията (от 1 до 2 години); периодът на обучение (последните два класа за придобиване на образователна степен „магистър” или „бакалавър”) и възраст на обучаващия се (до навършване на 25-годишна възраст). Фактът, че се сменя философията по данъчно признаване на този вид разход – като същият не се обвързва с реализирания финансов резултат – печалба или загуба, нито от определен процент от положителния счетоводен финансов резултат може на пръв поглед да звучи обнадеждаващо за бизнеса. Въпреки това обаче този нов механизъм според автора крие своите подводни камъни.
Като за начало следва читателите да обърнат внимание, че в ЗКПО не се дава дефиницията на понятието „учредена и предоставена стипендия”. Извличайки смисъла на това понятие от своите собствени представи и разбирания, авторът смята, че за да имаме учредяване на стипендия, следва да имаме ясно и недвусмислено регламентирани правила от самия дарител. Тези правила и изисквания би следвало да са оповестени и достъпни така, че всеки заинтересован (а не само посоченото от дарителя лице) да може се запознае с тях. По този начин би се предоставила на всички кандидати равнопоставеност в конкурсното начало. Освен това би следвало да има и съответните критерии за оценяване, за да може да се определи спечелилият кандидат, а не същият да бъде посочен от дарителя.
Защото стипендията не е ли учредена, дори и да са спазени всички останали изисквания на материалния данъчен закон – няма да бъде данъчно признат разход по реда на ЗКПО.
1 Промените в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 година, са свързани с транспонирането в нашето данъчно законодателство на текстовете на Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане, поради присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз. В този смисъл към списъка на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, и към този с данъците в държавите – членки на Европейския съюз, са добавени съответстващите такива в хърватското търговско и данъчно законодателство.

3 С § 16 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., се правят съответните изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен. По силата на новата алинея 5 към чл. 201 с декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, са задължени да предоставят информация за доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол и за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година.

4 ПНЕК – 2013 по прилагане на данъците (за въпроси с повишена трудност и с нееднозначни решения) се проведа на 28 и 29 май в зала № 10 на НДК, на която взеха участие водещи експерти и консултанти в областта на данъците, данъчни адвокати, дипломирани експерт-счетоводители и ръководители от различни сектори и направления при ЦУ на НАП.

5 Съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания – т.е. споразумения, за които е предвидено възнаграждението да се плаща периодично (сметки за ел.енергия, вода, телефон, интернет, газификация, отопление ТЕЦ и други подобни).

Източник: сп. Български законник

The post Промени в ЗКПО, в сила от 2014 г. appeared first on Казус-ВК.

The post Министерство на финансите и НАП предложиха два варианта за законодателни промени, свързани с решението на КС appeared first on Казус-ВК.

The post НАП връща данъци на млади семейства с ипотечен кредит appeared first on Казус-ВК.

С Решение № 2 от 04. 02. 2014 г. по конституционно дело № 3/2013 г. инициирано от 49 народни представители от 41-ото Народно събрание Конситуционният съд отмени като противоконституционни разпоредбите на § 44, т. 3 и т. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за

изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 94 от 2012 г.), с които бе:

• изменена разпоредбата на чл. 169, ал. 4 и
• отменена разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и

по същество бе въведена единната сметка.

С отмяната на цитираните разпоредби се върна старата редакция на чл. 169, ал. 4 и чл. 179, ал. 1 от ДОПК.

С други думи единната сметка е отменена.

Решението ще има правна сила след обнародването му в Държавен вестник (ДВ), но поради изключителната му важност информираме преди публикуването му в ДВ.

Очевидно са необходими Указания от НАП, с които да се регламентира как ще стане връщането към стария режим на погасяване на публични задължения.

The post Решение на КС за отмяна на единната сметка appeared first on Казус-ВК.

с данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 10 на сто.

Едноличните търговци, които през 2013 г. не са осъществявали стопанска дейност и не са придобили други доходи, подлежащи на деклариране, не са задължени

да подават годишна данъчна декларация през 2014 г.

Годишната данъчна декларация може да бъде изтеглена от интернет сайта на НАП. Формулярите се подават до 30 април 2014 г., като декларираният данък за довнасяне по декларацията трябва да бъде внесен в същия срок.

Ако годишната данъчна декларация се подаде до 10 февруари 2014 г. и в същия срок се внесе данъка за довнасяне по декларацията или част от него, може да се ползва 5% отстъпка върху внесения в същия срок данък за довнасяне. 5% отстъпка могат да ползват и едноличните търговци, които подадат годишната си данъчна декларация по електронен път, подписана с електронен подпис, в срок до 30 април 2014 г. Отстъпката се ползва върху размера на данъка за довнасяне, определен в декларацията. Може да се ползва само една от двете отстъпки.

Повече информация, както и помощ при попълване на преводните нареждания, на пощенските записи и на данъчните декларации клиентите на НАП могат да получат на информационния телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

Източник: НАП

The post Едноличните търговци плащат 15% данък върху доходите си от стопанска дейност appeared first on Казус-ВК.

На интернет страницата на Агенцията са качени двата софтуера – за генериране на новите ДДС документи, както и обновената версия на програмен продукт за генериране на данни за декларации образец № 1, образец № 3 и

образец № 6 с добавена възможност за генериране на декларации за 2014 година. Разработчиците на счетоводен и ДДС софтуер са информирани за промените още през декември на миналата година.

Форматът и структурата на файловете на отчетните регистри и справките-декларации по ЗДДС се промени заради въвеждането на специалния режим за касова отчетност

на ДДС и режима за обратно начисляване на данъка от зърнопроизводителите. Измененият файлов формат е валиден при подаване на ДДС документи за периоди, както от януари 2014 г., така и за предишни периоди, подавани след 1 февруари 2014 г.

Изискването за едновременно подаване на осигурителните декларации образец № 1 и образец № 6 се отнася за декларациите, които ще се подават за периоди от 01. 01. 2014 г.

Повече информация за промените, както и помощ при попълване на декларациите, може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на един разговор. Заради промените Информационният център на НАП ще работи извънредно в събота и неделя (1 и 2 февруари) от 10,00 ч. до 15,00 ч.

Източник: НАП

The post От 1 февруари има промени при подаване на ДДС документите и декларациите образец № 1 и образец № 6 appeared first on Казус-ВК.

Две от електронните услуги представляват алтернативни способи

за представяне на документи в териториалните поделения на НОИ по интернет. Първата от тях е „Декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството – обр. УП-4”, която се изисква за отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на лица, навършили 70-годишна възраст и за отпускане на персонална пенсия по чл. 92 от КСО. Другата услуга е представяне на Декларация за семейни обстоятелства – обр. УП-5, с която се декларират семейни обстоятелства, водещи до прекратяване на пенсията. Тя е достъпна и за клиенти на дирекция “Европейски регламенти и международни договори” (ЕРМД) в НОИ. Заявлението за всяка от двете е-услуги се подписва от лицето с електронния му подпис или се защитава чрез персоналния му идентификационен код (ПИК), издаден от института. За двете услуги не се заплаща такса.
Разработена е нова услуга и за осигурителите. По електронен път вече е възможно подаването на заявление за Издаване на удостоверение за наличието или липсата на трудови злополуки. С удостоверението осигурителят доказва липсата/ наличието на трудови злополуки, официално регистрирани в НОИ, за определен период от време. Удостоверението служи при комплектоване на изисквана документация за участие

в обществени поръчки, конкурси и др. Услугата е платена, съгласно Тарифата за НОИ. Заявлението се подписва с електронния подпис на осигурителя лично или от упълномощено от него лице.
Последната нова услуга, която НОИ стартира през тази година, е подаване на Декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). Услугата позволява тази декларация да се подава по електронен път и цели намаляване на административната тежест за гражданите. Електронната услуга е безплатна. Заявлението се подписва от лицето с електронния му подпис или се защитава чрез ПИК, издаден от НОИ.
С новите четири продукта броят на разработените и внедрени от НОИ през 2013 г. електронни услуги е общо 17. От тях 14 са административни и 3 – справочни. Институтът ще продължи да предоставя нови е-услуги и да усъвършенства вече работещите и през следващата 2014 г. Основната цел е да се облекчат гражданите и бизнеса, ползващи услугите на института.

Източник: НОИ

The post НОИ разработи четири нови електронни услуги appeared first on Казус-ВК.

Лице, платец на ДДС при доставки на зърнени и технически културис
При този режим ДДС се начислява не от доставчика на стоката – зърнени и технически култури, а от получателя, когато е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато получателят по горепосочените доставки не е регистрирано по ЗДДС лице данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице.

Данъчно събитие и изискуемост на данъка
Данъчното събитие на доставките на зърнени и технически култури, възниква съгласно общите правила на ЗДДС.
Данъкът за тези доставки става изискуем:
– на датата на възникване на данъчното събитие като възниква задължение за регистрираното лице да го начисли;
– когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка – при получаване на плащането (за размера на плащането). В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

Документиране и отчитане
– при доставчика:
Когато доставчикът е данъчно задължено лице (независимо дали регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС) и получател по доставката е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, доставчикът документира доставката на зърнени и технически култури като издава фактурата, в която като основание за неначисляване на данък трябва да бъде вписан следния текст: “обратно начисляване чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС”.
Издадената фактура се отразява в дневника за продажби в колони от 1 до 9 и колона 11, като не попълва колони 10 и 12 за данъчния период, през който са издадени.
Когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС и получател по доставката е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС лице, доставчикът документира доставката

на зърнени и технически култури като издава фактурата, в която начислява данъка върху добавената стойност.
Издадената фактура се отразява в дневника за продажби в колони от 1 до 12 за данъчния период, през който са издадени.

- при получателя:
Когато доставчикът е данъчно задължено лице (например: едноличен търговец, търговско дружество, земеделски производител и т.н.) данъкът се начислява от получателя по доставката, регистрирано по ЗДДС лице с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за всяка доставка по отделно. Протоколът се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Това означава, че протоколът по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС трябва да се издаде в 15-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – в 15-дневен срок от плащането.
Протоколът трябва да съдържа следните реквизити:
– номер и дата;
– името и идентификационния номер по ЗДДС на получателя по доставката;
– количеството и вида на стоката;
– датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
– данъчната основа;
– ставката на данъка;
– основанието за начисляване на данъка от получателя по доставката;
– размерът на данъка;
– идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола;
– идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на зърнени и технически култури и номер и дата на фактурата.
Когато доставчикът е физическо лице, което не е данъчно-задължено лице (различно от едноличен търговец) съгласно чл. 163б, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъкът се начислява от получателя чрез издаване на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период. Този протокол се издава на последния ден на съответния данъчен период и се отразява в дневника за продажбите в този данъчен период.
Протоколът трябва да съдържа следните реквизити:
– номер и дата;
– наименование и идентификационен номер по ЗДДС на лицето, което го издава;
– данъчен период;
– описание на стоките – зърнени и технически култури;
– обща сума на покупните цени на зърнените и технически култури за данъчния период;
– начислен данък за периода;
– наименование и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика на зърнени и технически култури.
Издаденият протокол, с който получателят сам е начислил данъка се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден като попълва данните от издадените протоколи:
– данъчната основа в колони 9 и 14, съответно данъка в колони 10 и 15 на дневник за продажбите.
– данъчната основа (в зависимост от правото на данъчен кредит) в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 и 13 на дневника за покупките.
Получената фактура за доставка на зърнени и технически култури се отразява в колони от 1 до 8а в дневника за покупки.
Доставките на зърнени и технически култури се посочват в колона 8а “Доставка по чл. 163а от ЗДДС” на дневника за продажби и дневника за покупки с код “02”.

Право на данъчен кредит
Доставките по глава деветнадесета “а” от ЗДДС (доставките на зърнени и технически култури) са облагаеми по смисъла на ЗДДС, поради което получателят има право на приспадане на данъчен кредит за начисления от самия него данък, в случай, че не са налице ограниченията по чл. 70 от същия закон.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява чрез отразяване на протокола, с който е начислен данъка и в дневника за покупките в месеца, през който правото е възникнало или през някой от следващите дванадесет данъчни периода.
Следва да се има предвид, че за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит, освен протокол получателят трябва да притежава и фактура, издадена от доставчика, в която е посочено съответното основание за неначисляване на данъка.
Когато доставчици са физически лица (различни от еднолични търговци), нерегистрирани по ЗДДС същите нямат задължение за издаване на фактура по ЗДДС. Ето защо в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от получателя единствено въз основа на протокол, без да е необходимо наличието на фактура.

Ускорено възстановяване на ДДС
Резултат за данъчен период – данък за възстановяване се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато:
– лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка и на приравнените на доставки с нулева ставка доставки на услуги;
– лицето – земеделски производител, е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него зърнени и технически култури, на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки.

Източник: НАП

The post МЕХАНИЗЪМ ЗА ОБРАТНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС ПРИ ДОСТАВКИ НА ЗЪРНЕНИ И ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ appeared first on Казус-ВК.

Какво предимство дава касовата отчетност на ДДС?
Същността на този специален режим се състои в това, че ДДС за доставка става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката.

ВАЖНО! Независимо дали получателят по доставката прилага специалния режим за касова отчетност или не, правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък за получена доставка, за която се прилага специалния режим за касова отчетност на ДДС, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Право на приспадане на данъчен кредит за лице, което прилага специалния режим за касова отчетност:
– правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък за получена доставка, по която доставчикът няма значение дали прилага специалния режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода;
– правото на данъчен кредит за начисления данък за получена доставка, която е изключена от обхвата на специалния режим възниква и се упражнява по общите правила на ЗДДС.

Обхват на режима за касова отчетност
Специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:
– внос на стоки;
– вътреобщностни придобивания (ВОП) и вътреобщностни доставки (ВОД);
– доставки към нерегистрирани по ЗДДС лица;
– освободени доставки;
– доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
– доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
– доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС;
– доставки, по отношение на които се прилага специалния ред на облагане;
– доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път;
– доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета от ЗДДС;
– доставки между свързани лица;
– облагаеми доставки, за които преди или на датата

на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка върху добавената стойност.

Регистрационен режим
– Режимът се прилага за период не по-кратък от 12 месеца, считано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.
– Регистрацията е доброволна, като специалния режим за касова отчетност се прилага от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението за прилагане.
– Регистърът на лицата, прилагащи специалния режим е публичен и е достъпне на www.nap.bg.
– Прилагането на специалния режим се прекратява, когато лицето престане да отговаря на условията за регистрация за прилагане на режима, както и по желание на лицето, както и при прекратяване на регистрацията по чл. 96, 97 и 100, ал. 1 от ЗДДС на лицето.
– Прилагането на специалния режим се прекратява от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.
– Лице, което е прекратило прилагането на специалния режим може да бъде регистрирано за прилагане на специалния режим за касова отчетност след изтичането на 12 месеца, считано от месеца, следващ месеца на прекратяването на прилагането му.

По отношение на лице, което прилага специалния режим
Документиране и отчитане
Доставките, за които се прилага специалния режим за касова отчетност се документират с фактура или известие към фактура по общия ред на ЗДДС. Тоест не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
Лице, което прилага режима, е длъжно да отрази издадените от него или от негово име фактури и известия към фактури за доставки, за които се прилага специалния режим, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за получени авансови плащания) не участват при определянето на резултата за периода. Издадените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Лице, което прилага режима е длъжно да отрази получените от него фактури и известия към фактури за доставки, за които не е извършено плащане или е извършено частично плащане към датата на данъчното събитие, в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за получени авансови плащания) не участват при определянето на резултата за периода. Получените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за покупки в срока по чл.72 от закона, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.Получените от лице, което прилага режима, фактури и известия към фактури за доставки на стоки или услуги, които са изключени от обхвата на специалния режим, се отразяват в отчетните регистри в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

Определяне размера на изискуемия данък
При получено плащане, когато данъка за доставката става изискуем, доставчика, прилагащ касова отчетност издава протокол, с който се определя размера на изискуемия данък за доставка (протокола се издава от доставчика и е и за двете лица). При прекратяване на регистрацията за прилагане на режима за касова отчетност на доставчик, същият издава протокол, с който се определя размера на изискуемия данък за извършена от него доставка, за която е приложен режима за касова отчетност и за която е налице неполучено плащане до датата на прекратяване. Посочените протоколи се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определяне резултата за периода.

Определяне размера на данъчния кредит
Когато е извършено плащане за доставка, за която доставчикът прилага касова отчетност, за упражняване правото на данъчен кредит, получателят отразява издаденият от доставчика протокол в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Когато е извършено плащане за доставка, за която доставчикът не прилага касова отчетност, за упражняване право на данъчен кредит се издава протокол от получателя, когато същият прилага режима за касова отчетност и е само за него. Протоколът се издава в 5-дневен срок от датата, на която е получено плащане по доставката, но не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода. Получените от лице, което прилага режима за касова отчетност протоколи, издадени от лице, което прекратява прилагането на специалния режим, се отразяват в дневника за покупките за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за периода. Правото на приспадане на данъчен кредит в тези случаи възниква за данъчния период, през който е извършено плащане по доставката, пропорционално на извършеното плащане.

По отношение на лице, което не прилага специалния режим
Регистрирано по ЗДДС лице отразява получените от него фактури и известия към фактури за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за авансови плащания) не участват при определянето на резултата за данъчния период.
Независимо от горното получените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона, като данъчната основа и размерът

на данъка участват при определянето на резултата за периода.
Регистрирано по ЗДДС лице отразява получените от него протоколи за изискуемия данък за извършено плащане, както и при прекратяване прилагането на режима за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона. Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

Източник: НАП

The post КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ appeared first on Казус-ВК.